С Ъ О Б Щ Е Н И Е

20.12.2022 г.

 

       „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански, уведомява своите потребители, че във връзка с извършване авария на водопроводната мрежа на 20.12.2022г. /вторник/ до 15.00 ч., ще бъде спряно водоподаването в района на местност Мацкова градина.

 

                                                 От ръководството на „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

19.12.2022 г.

 

       „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански, уведомява своите потребители, че във връзка с извършване на аварийни работи на 19.12.2022г. /понеделник/   до 14.00 ч., ще бъде спряно водоподаването в района жк. „Спартак“.

 

    

                                                 От ръководството на „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански.

 

ДО:

Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ, МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ИВАН ШИШКОВ, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

 

С КОПИЕ ДО:

Г-ЖА РОСИЦА КАРАМФИЛОВА, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ;

Г-Н ИВАН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО ВОДИТЕ;

 

СТАНОВИЩЕ

 

ОТНОСНО: Проект на ЗАКОН ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА, публикуван на 30.11.2022 г. за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации https://www.strategy.bg/ със срок за предложения и становища: до 14.12.2022 г.

 

ОТ:

1. 1.       "В И К" ЕООД – гр. Петрич, с ЕИК 101005019, със седалище в гр. Петрич и адрес на управление: ул. "Оборище" № 6, представлявано от управителя Ивайло Томов Христов;
2. "УВЕКС" ЕООД – гр. Сандански, с ЕИК 811099408, със седалище в гр. Сандански и адрес на управление: ул. „Асен Хадживасилев“ № 9, представлявано от управителя Димитър Любенов Димитров;
3. "В И К-КРЕСНА" ЕООД, с ЕИК 811121655, със седалище в гр. Кресна и адрес на управление: ул, „Македония“ № 96, представлявано от Управителя Йордан Лазаров Лазаров;
4. 4.      "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ БЕРКОВИЦА" ЕООД, с ЕИК 111037645, със седалище в гр. Берковица и адрес на управление: ул. „Антон Страшимиров“ № 2, представлявано от управителя Йордан Михайлов Йорданов; 
5. 5.      "В и К - СТЕНЕТО" ЕООД – гр. Троян, с ЕИК 820146942, със седалище в гр. Троян и адрес на управление: ул. „Христо Ботев“ № 213, представлявано от управителя Тонимир Стойчев Гецев;
6. 6.      "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - П" ЕООД – гр. Панагюрище, с ЕИК 112106795, със седалище в гр. Панагюрище и адрес на управление: ул. „Алеко Богориди“ № 7, представлявано от управителя Марин Иванов Вулев;
7. 7.      „ВиК Паничище“ ЕООД, с ЕИК 109578907 , със седалище и адрес на управление гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявано от управителя Петър Георгиев Василев

 

 

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОНЕВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ШИШКОВ,

 

На 30.11.2022 г. в Портала за обществени консултации https://www.strategy.bg/ бе публикуван Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Срокът за предложения и становища по горепосочения Законопроект е до 14.12.2022 г.

На основание чл. 26, ал.3 и 4 от Закона за нормативните актове и в предвидения срок представяме и молим внимателно да се запознаете и съответно - да вземете предвид настоящото становище на представляваните от нас ВиК оператори, собственост на съответните Общини, в които предоставяме услугите си, в качеството ни на заинтересовани страна по Проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията („Проекта/Законопроекта“).

Проектът засяга обществени отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги, които са изключително значими за обществото и следва да бъдат съгласувани и съобразени с интересите на всички заинтересовани страни.

Общата цел на Законопроекта, съгласно мотивите към него, е да се създаде систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с отрасъл ВиК в Република България, която да уреди по-ефективна правна рамка от правила, регламентиращи собствеността, управлението и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, както и предоставянето, регулирането и контрола на водоснабдителните и канализационните услуги. Съществената промяна, която се цели с Проекта, е „да се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите“. Предвидено е задължително окрупняване на обособените територии, като съгласно чл. 4 от Законопроекта, обособените територии, за разлика от действащата уредба в Закона за водите, ще съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната. В границите на една обособена територия само един ВиК оператор ще може да изпълнява дейностите по предоставяне на ВиК услуги заедно с дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска и/или публична държавна собственост. Като част от процеса по „консолидация“ е предвидено прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните (общински) ВиК оператори, задължително предоставяне на ВиК съоръжения (общинска собственост) на новата Асоциация по ВиК и отнемане на всякакви реални правомощия на общинските съвети за решаване на въпросите, свързани с предоставянето на ВиК услуги на територията на общините, включително и относно разпореждането с тяхната еднолична и изключителна собственост върху ВиК системите и съоръженията – публична и частна общинска собственост.

 

Категорично считаме, че Проектът в настоящия му вид не следва да бъде внасян в Народното събрание, а още повече - приеман.

Приемането на Законопроекта не само няма да постигне посочените в мотивите към него цели, но същият ще доведе до приемане на нормативна уредба, противоречаща на основни конституционни принципи, ще задълбочи проблемите във ВиК сектора, ще доведе до социална несправедливост и напрежение.

По-долу в становището са изброени подробно аргументите ни в тази връзка, като е предложен и конкретен подход, който би могъл да бъде компромисен и от една страна – да съответства на заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУРБ) цели за реформа във водния сектор, от друга страна – да не налага задължителна консолидация на административно-териториален принцип в противоречие с икономическата логика, конституционните начала относно собствеността и желанията на жителите на общините, в които предоставяме ВиК услуги.

1. I.                  ПРОЦЕДУРНИ ПОРОЦИ

 

На първо място следва да се отбележат процедурните пропуски, които съпътстват процедурата по изработване, обявяване и внасяне на законопроекта в Народното събрание.

Нормотворчеството е изключително важен процес, който следва да бъде извършван внимателно, в пълно съответствие със законовите изисквания и при съблюдаване правата на заинтересованите страни и всички граждани на Република България. Именно в тази връзка, законодателят е предвидил подробна императивна процедура в Закона за нормативните актове (ЗНА).

 

Съгласно чл. 18а от ЗНА, при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица съгласно глави втора и трета от закона. Предварителните оценки на въздействието се съгласуват с администрацията на Министерския съвет.

 

В настоящия случай тези изисквания са изпълнени само формално, предвид следното:

 

1. Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Именно по тази причина в чл. 26, ал.2 от ЗНА е предвидено в процеса по изработване на проект на нормативен акт да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. За тази цел, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на Портала за обществени консултации, като съгласно ал. 4 от същия член, срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.

В настоящата процедура, независимо от значимостта на обществените отношения, засегнати от Проекта, е предвиден възможно най-краткият срок за предложения и становища, а именно - 14 дни. Мотивите за изключително краткия срок, в който заинтересованите страни следва не само да се запознаят с Проекта, да анализират всички предвидени реформи и техните ефекти, но и да организират правото си на становища/възражения, са свързани с „проведените през 2020 г. обществени консултации чрез Портала за обществени консултации на сходен законопроект, както и поради спешността на реформите, които следва да бъдат извършени във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост.“

Считаме, че не е налице „изключителен случай“ по смисъла на ЗНА, който да налага съкратен срок (явно формален), който да бъде даден за извършване на обществено обсъждане на Законопроекта.

Съдебната практика, тълкуваща Закона за нормативните актове и процедурата по съгласуване, еднозначно приема, че целта на разпоредбата на чл. 26 от ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта на акта е начинът, чрез който принципът за откритост и съгласуваност, заложен в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органът, в чиито правомощия е да приеме дадения проект. В тази връзка, съгласно съдебната практика, нарушенията спрямо правилата на чл. 26, ал. 2-5 от ЗНА са принципно съществени по своя характер, тъй като обезпечават правото на участие на заинтересованите лица, чието упражняване винаги би могло да доведе до друг изход от провежданото административно производство след изслушването и зачитането на изразените мнения и становища.

В случая не са налице форсмажорни обстоятелства, които да обосноват наличието на „изключителен случай“, налагащ нуждата от съкратен срок за обществени консултации. Нещо повече – изключително важно е Законопроектът да бъде внимателно обсъден с всички заинтересовани лица, да има широка публичност, доколкото както е предвидено и в предварителната оценка на въздействието – проектът засяга правата и законните интереси на всички български граждани.

Крайно несериозно е законопроект, който ще има толкова съществени последици за цялото население на страната, да бъде подготвян и обсъждан набързо и формално, като по този начин да се създадат повече проблеми в сектора, вместо да се решат наличните такива. Така например прави впечатление при бърза справка в Портала за обществени консултации, че за публикуваните за обществено обсъждане непосредствено след коментирания Законопроект Проект на Наредба за психологическо осигуряване в Служба „Военно разузнаване” и Проект на Наредба за изменение на Наредба №1 от 17 юли 2008г. за условията и реда за атестиране на дипломатическите служители е даден срок от 30 дни за запознаване и представяне на становища, но за толкова съществен законопроект, който реформира ВиК сектора в страната, е предоставен възможно най-краткия срок за запознаване, което навежда на мисълта, че по никакъв начин не се цели Законопроектът да бъде обсъден със заинтересованите лица, а още по-малко мнението им да бъде взето предвид преди внасяне на проекта в НС.  

 

1. 2.                  Формалността на процеса по обществени консултации е видна и от публикуваното Становище на Администрацията на Министерски съвет („АМС“), която е съгласувала проекта с изрични препоръки/възражения.

 

В становището на АМС е посочено следното:

 

„Насърчаваме предстоящата обществена консултация по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове да се проведе в предвидения обичаен срок, а именно не по-кратък от 30 дни. Мотиви за това са:

• Високото обществено значение на темата, видно и от идентифицираните в оценката заинтересовани страни;
• Значителния обем на положения труд, особено в контекста на предложеното изготвяне на изцяло нов проект на закон, с който да се кодифицира тематичната област;
• Изминаването на повече от година и половина от проведените предварителни консултации.“

 

Независимо от изричната препоръка на Администрацията на Министерски съвет, вносителят не се е съобразил, а е подходил формално не само към процеса по съгласуване на Проекта с АМС, но и със заинтересованите страни, като е дал само 14 дни за становища по Проекта.

Мотивите за предвиждане на 14-дневен срок за становища по проекта са несъстоятелни, предвид това, че:

-          От една страна е изтекъл значителен срок (повече от две години) от предходното публикуване на Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията(https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5558), който не е и идентичен с настоящия Законопроект, поради което настоящият Проект следва да бъде внимателно обсъден;

-          От друга страна – налице са промени в законодателната европейска и национална рамка, засягаща и ВиК регулациите, която следваше да бъде съобразена, отразена и съответно – обсъдена със заинтересованите страни;

-          Проектът съществено засяга интересите на общините и общинските ВиК оператори, в териториите, които са „неконсолидирани“. Както е видно от посочения по-горе линк, налице са няколко становища/възражения по предходния Законопроект от общините, които са наши принципали и на чиито територии предоставяме услугите си. Независимо от това, в доклада за  цялостна предварителна оценка на въздействието на Законопроекта само бланкетно е посочено, че „В хода на работата по прецизиране на текстовете са взети и относимите коментари и предложения постъпили по време на общественото обсъждане“ през 2020 г., но нито един от аргументите, изложени в коментираните становища, не е обсъден или взет предвид при изработването на новия Законопроект. Не е налице и аргументация защо всички тези становища и подробни възражения са изцяло пренебрегнати.

 

1. В допълнение на горното, съгласно чл. 28, ал.2 от ЗНА, мотивите към Проекта, съответно и доклада за предварителна оценка, трябва да съдържат „финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба“, както и очакваните финансови резултати. Тези изисквания са императивни, с оглед преценка от страна на законодателния орган относно финансовите последици за обществото, свързани със законопроекта.

В настоящия случай липсва какъвто и да е финансов анализ, независимо, че е предвидено цялостно преструктуриране на сектора, ликвидиране на представляваните от нас дружества, но и създаване на нова администрация – постоянен регулаторен орган, различен от КЕВР.

Законът предвижда, че проектът на нормативен акт, към който не са приложени мотиви със задължителното съдържание, в това число финансовите ефекти от приемането на Законопроекта, „не се обсъжда от компетентния орган“.

 

Считаме, че кратките срокове, липсата на сериозно обсъждане на Законопроекта и зачитане становищата на заинтересованите лица и липсата на финансов анализ са съществени процедурни нарушения.

Следва да бъде направен финансов анализ и да бъде даден допълнителен срок за обществено обсъждане на Проекта, по време на който същият да бъде обсъден с всички заинтересовани лица, включително и с общинските ВиК оператори, чието съществуване е предвидено да се прекрати.

 

1. II.           ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА НОВАТА УРЕДБА

 

1. Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В настоящия случай, предвидената в Законопроекта уредба е в противоречие с конституционните принципи за собственост и местно самоуправление.

Проектът съдържа задължение за предаване на ВиК системите и съоръженията – общинска собственост на Асоциацията по ВиК, която да ги предаде за стопанисване и експлоатация на избрания ВиК оператор на обособената територия.

 

В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта – параграф 4, алинея 2 е предвидено, че „Съществуващите към датата на влизане в сила на този закон ВиК системи – публична собственост на държавата и на общините, разположени на територията на съответната област, се управляват от асоциациите по ВиК по силата на този закон.“ А съгласно параграф 9, ал. 4 и 5 – „Договорите с ВиК оператори, които са сключени от кмет на община  по реда на отменената глава 11 „а“ от Закона за водите се прекратяват по право от влизането в сила на този закон. Предоставените за експлоатация ВиК системи и съоръжения се предават на общината, която ги предоставя на асоциацията по ВиК за обособената територия по § 4 в 6 -месечен срок от влизането в сила на този закон. Асоциацията по ВиК предоставя ВиК системите по ал. 1 на ВиК оператора за обособената територия с допълнително споразумение към договора за възлагане.“

 

В посочените разпоредби е предвиден задължителен начин на разпореждане със собственост, без да се зачита правото на собственост на собственика – общините, което по характера си е абсолютно право, гарантирано от Конституцията на Република България (КРБ). В този смисъл, съгласно чл. 17 от КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона, а съгласно чл. 140 от КРБ Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.

 

1. 2.                  Предвидените в Законопроекта задължителни разпореждания с имущество, собственост на Общините, без да се отчете желанието на собственика и интереса на териториалната общност, е противоконституционно. Жителите на Общините, на териториите на които предоставяме услуги, имат право да определят чрез органите на местното самоуправление, начина, по който да се използва публичната общинска собственост.

Една от основите на демократичното общество е правото на гражданите да участват в управлението, което се извършва чрез избраните от тях органи на местно самоуправление – този принцип е възприет от демократичните правови държави. С оглед посоченото, смятаме, че общинската собственост следва да бъде управлявана в съответствие с решенията на органите на местното самоуправление в интерес на местното население, което представляваме. Тези принципи са категорично признати от Конституцията и всяко противоречие с тях ще се счита за противоконституционно.

В допълнение, съгласно Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1985 г. органите на местното самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство и правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави - членки на Съвета на Европа.

Разглежданите по-горе разпоредби противоречат и на основополагащия принцип на Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на общинското имущество и общинските предприятия.  

Дори и да се приеме, че Законопроектът предвижда възможност за участие в Асоциациите по ВиК, то това участие е задължително, без наличие на изрично решение на Общинския съвет, каквато е действащата нормативна уредба, т.е. не е налице „право и реална възможност“ на гражданите в засегнатите общини да решават самостоятелно въпросите, свързани с общинското имущество и общинските предприятия, каквито са представляваните от нас дружества.

В този смисъл, задължителното участие на Общините в Асоциациите по ВиК би било по-скоро една формална възможност за участие в процеса по управление на ВиК системите и съоръженията, публична общинска собственост. Видно от законопроекта (чл.16), когато в съответната асоциация по ВиК участва държавата и повече от една община, държавата има право на 35 на сто от гласовете, а всички общини разпределят помежду си 65 на сто от гласовете, пропорционално на броя на населението им. По този начин гласът на по-малките общини би бил минимален и формален, доколкото решенията на общото събрание на асоциацията по ВиК е предвидено да се приемат с мнозинство от три четвърти от гласовете на присъстващите, а когато в съответната асоциация по ВиК участват само държавата и една община, решенията се взимат с единодушие.

1. 3.                  Общините няма да имат възможност да определят начина на управление и разпореждане с общинската собственост без задължителното решение/съгласие и на държавата. Така се обезсмисля изцяло наличието на публична общинска собственост при ВиК системите и съоръженията, а също и й регулирането й в Проекта. Всяко придобиване на такава собственост е предвидено да се последва от задължително предаване на придобитата собственост на АВиК. Нещо повече – съгласно чл.24 ал.2 и ал.3 от Законопроекта, публична общинска собственост са и водоснабдителните и канализационните системи или част от тях, включително част от водопроводни и/или канализационни мрежи на населените места и селищните образувания, дори когато се изграждат със средства на физически или юридически лица и придобият предназначението по ал. 1 на същия член, като същите стават публична собственост на общината с влизането в сила закона.

Предвид посоченото, Законопроектът не може да бъде приет в предложения вид, а следва да бъде изменен и приведен в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, нормите на Конституцията и нуждите на обществото, без да се нарушават демократичните принципи за неприкосновеност на собствеността и местното самоуправление.

 

1. III.             НАЛАГАНЕ НА НЕРАБОТЕЩ МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ

 

1. 1.                  Още през 2009 г. с промените в Закона за водите бе поставено началото на така наречената „водна реформа“ чрез определянето на обособени територии и създаването на асоциации по ВиК, които да възлагат дейностите по предоставяне на ВиК услуги на съответните ВиК оператори. С оглед множеството неясноти относно процеса по прехвърляне/предаване на ВиК активите, бяха направени и допълнителни изменения на Закона за водите през 2013 г.

Водната реформа предвиждаше възможност за „консолидиране“ на обособените територии без посочения термин да бъде легално дефиниран. В продължение на 13 години не бе постигнато планираното цялостно „консолидиране“ на ВиК операторите. За посочения период част от областите, в които ВиК услуги бяха предоставяни от повече от един ВиК оператор се консолидираха, а останалите шест области – не. Причините са множество и същите изискват задълбочен експертен анализ, който да предложи необходимите мерки за правилното развитие на сектора.

 

В случай, че предложеният модел от 2009 г. е работещият и логичен модел на управление на сектора и предоставяне на ВиК услуги, то за посочения период от 13 години същият щеше да даде видими резултати в консолидираните области.

 

Видно от публичните сравнителни анализи на КЕВР, консолидираните области, в които ВиК операторът в областта обслужва всички потребители, по никакъв начин не изпъкват като изпълнение на показателите на качество и финансови резултати спрямо общинските ВиК оператори, предоставящи услуги на териториите на представляваните от нас общини.

 

Това е доказателство, че консолидирането на областен принцип не води до по-добри резултати и до по-качествена услуга за потребителите. 

 

1. 2.                  Настояването за централизация и консолидация би било разбираемо, само в случай, че за този достатъчно дълъг период от време (13 години), консолидираните територии имаха значително подобрение по отношение:

-          Изпълнение на показателите за качество, съгласно бизнес плановете им, одобрени от КЕВР;

-          Повишаване на финансовата стабилност на операторите и значително подобряване състоянието на ВиК инфраструктурата, експлоатирана от оператора, включително чрез изпълнение на проекти, финансирани от Европейските структурни фондове (след като консолидираните територии „отговарят на изискванията“ за финансиране);

-          Повишаване на удовлетворението на гражданите от качеството на предоставяните ВиК услуги.

За съжаление, посочените положителни ефекти не са налице, като не е извършен и подобен сравнителен анализ, който да бъде основание за описаната в мотивите наложителност на реформата, свързана с консолидиране на териториите и ВиК операторите.

 

Важно е да се отбележи, че не е извършвана и задължителната последваща оценка съгласно Закона за нормативните актове както на Закона за водите (и въведената с него уредба за окрупняване на операторите), така и по отношение Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, към които да препращат и мотивите на Законопроекта – т.е. не е налице никаква яснота какви са били резултатите от прилагането на посочените актове, била ли е наложителна тяхната промяна/отмяна, какви са ефектите от прилагането на „консолидацията“.

 

С оглед горното, предложените съществени промени в Проекта са предвидени само с цел изпълнение на заложени формални стратегически цели за развитие на ВиК сектора в страната - с настоящия Законопроект се предвижда задължително обединяване/консолидиране на ВиК операторите на територията на една област, т.е. задължително и насилствено прилагане на един модел на управление на ВиК сектора, който за 13 години, въпреки множеството междувременни законодателни промени, не бе приет и приложен доколкото по естеството си не отговаря на националните индивидуални нужди за развитие на ВиК услугите по райони.

 

В случай, че посочените по-горе евентуални положителни ефекти от консолидацията бяха видими, жителите на обслужваните от нас Общини сами биха настоявали за извършване на обединяване/консолидиране, за разлика от категоричното им противопоставяне, каквото е налице в момента.

 

Нещо повече – налице е и обратен ефект в територии, които са консолидирани - общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК, искат да се отделят, недоволни от извършеното окрупняване, доколкото не е налице подобряване на нивото на предоставяне на ВиК услуги, но същевременно е увеличена цената им.

 

1. 3.                  Считаме, че не са налице задължителни изисквания в европейски нормативни актове, налагащи задължителното окрупняване на обособените територии.

 

Така наречената „консолидация“ е заложена като цел в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г. Същата цел е посочена в Споразумението за партньорство за програмен период 2021 – 2027 г. и е пренесена в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

Във всички случаи се касае за предложени от страна на българското Правителство реформи, на база доклад на Световната банка преди повече от 10 години, използван за основа на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г.

Не са налице изрични законодателни изисквания на ниво Европейски съюз, които да задължават както България, така и останалите членки на ЕС да извършват вътрешни съществени реформи по отношение регулиране собствеността на ВиК системите и съоръженията и модела на предоставяне на ВиК услуги на територията на страната.

 

Дори и в Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България е предвидено проектът на Закона за водоснабдяване и канализация, който ще бъде приет, да „създава ПРЕДПОСТАВКИ за консолидация при предоставянето на вик услуги“. По никакъв начин не е предвидено изискване какви да са тези предпоставки, а още по-малко е изрично посочено условие обособените територии да съвпадат с административните области в страната.

 

1. 4.                  В Доклада за цялостна предварителна оценка на въздействието на Законопроекта е посочено, че „Към момента има шест области, в които не е осъществена консолидацията на обособени територии и ВиК оператори, и това се отчита като причина, която се отразява негативно както на управлението на ВиК системите, така и на финансирането на развитието на ВиК инфраструктурата в тези територии. Поради своята раздробеност и финансова нежизнеспособност част от малките дружества не успяват да акумулират средства за покриване на оперативните си разходи“.

 

Не са налице каквито и да е данни за извършен подобен анализ и конкретика по отношение на посочената констатация, не са дадени добри примери за положително управление на ВиК системите в консолидирани оператори. Не са представени и данни, които да доказват „финансовата нежизнеспособност“ на малките ВиК оператори.

 

Основната част от Общинските ВиК оператори са с по-добри финансови резултати от консолидираните ВиК оператори и по-ниски цени на ВиК услугите, поради което основният аргумент, с който се обосновава коментираната задължителна консолидация, е абсолютно несъстоятелен.

 

Считаме, че мотивите към Проекта са формални, целят единствено да подкрепят реформата по окрупняване на териториите и ВиК операторите, без да отговарят на действителното положение на ВиК сектора и без подробна икономическа обосновка.

 

1. 5.                  Не само не е направен вътрешен сравнителен вътрешен анализ по територии (консолидирани и неконсолидирани), но липсва и сравнителноправен анализ на актуалната нормативна уредба и приложимите модели на управление на ВиК сектора в държавите – членки на ЕС.

 

Считаме, че следваше да бъде възложен изричен анализ, който да провери нормативната уредба на национално ниво в държавите – членки на ЕС, като анализира приложимите модели на управление на ВиК сектора и ефектите от тях, както и възможната им приложимост в България, при съобразяване на конституционните принципи за собственост и местно самоуправление и другата приложима национална нормативна уредба.

 

Нещо повече – след извършен дори незадълбочен преглед на публично достъпни данни и нормативни актове на ниво Европейски съюз, се установява, че всяка държава-членка е избрала свой подход в управлението на ВиК сектора и мащабното окрупняване не е основният и безалтернативен модел на управление в европейските страни.

 

Така например Франция е типичен пример, при който органите на местното самоуправление (общините) са отговорни за предоставянето на ВиК услуги на гражданите си чрез избрани именно от Общините модели на възлагане на услугите. Те могат да избират един от следните модели на управление:

• Пряко публично управление (direct public management system) и делегирано публично управление (delegated public management system), при който модел общините сами предоставят водните услуги чрез свои дружества;
• Делегирано частно управление (delegated private management system), при който модел общините запазват собствеността върху съоръженията, но подписват договори за публично-частно партньорство (ПЧП) с частни оператори, които предоставят водни услуги.

 

Съгласно публично достъпен Доклад за управлението на ВиК услугите в Европа на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги от 2018 г. („Доклада“), в Чехия се прилагат различни модели на предоставяне на ВиК услуги, като основно застъпен е моделът, при който общините (органите на местното самоуправление), сключват договори с избраните от тях дружества. Предвидена е и възможност за асоцииране на общините. 

 

В Дания също не е налице мащабно окрупняване на ВиК операторите – след реформа през 2016 г. се прилагат модели на ПЧП, както и модели на пряко публично управление, като секторът е фрагментиран, а цените на услугите се одобряват от Общинските съвети.

 

Общински дружества, предоставящи ВиК услуги, са налице и в Австрия, като отговорността във връзка с предоставянето на ВиК услугите е поделена между държавните органи и органите на местното самоуправление.

 

Съгласно данните от публично достъпната информация, в Италия се прилагат различни модели за управление на водните услуги. Около половината от населението се обслужва чрез модела на делегирано публично управление. ПЧП (публично-частни партньорства) обхващат 36%, а концесиите - обхващат 5% от населението. Водните услуги на останалите над 50 % от населението се предоставят директно от общините (пряко публично управление).

 

Финландия залага основно на общинския модел на управление на ВиК сектора и предоставянето на ВиК услуги на ниво общини.  Съгласно данните от доклада, Финландия има 311 общини и повечето от тях притежават едно или повече дружества, предоставящи комунални услуги на техните територии. Моделът на пряко публично управление е най-често срещаният модел във Финландия – общините отговарят за предоставянето и управлението на ВиК услугите.  Около 70 % от общинските комунални оператори са организирани като общински дружества под прякото управление на общината.

 

Видно от актуалния и действащ Закон за водоснабдяването и канализацията в Румъния (Official Gazette no. 679 of 7 September 2015), отново общините и общинските ВиК оператори са основно отговорни за предоставяне на ВиК услугите на потребителите.

Съгласно приложимото национално законодателство в Румъния - създаването, организацията, координацията, управлението, мониторингът и контролът на регулираното снабдяване/предоставяне на водоснабдителна и канализационна услуга на ниво общини, градове, окръзи, както и администрацията, експлоатацията и осигуряването на функционирането на свързаните с него обществени водоснабдителни и канализационни системи са изключителна компетентност на органите на местната публична администрация, които те упражняват по силата на закона. Тези правомощия могат да се упражняват и чрез вътрешнообщностните сдружения за развитие с предмет на дейност ВиК услуга, от името и за сметка на тези органи на местната администрация. При делегирано управление, съгласно приложимата в Румъния нормативна уредба, органите на местната публична администрация или според случая междуобщностните сдружения за развитие с предмет на дейност водоснабдителна и канализационна услуга от името и за сметка на органа на местно самоуправление, възлагат на един или повече оператори всички свои задължения и отговорности по отношение на предоставянето на развитието/предоставянето на водоснабдителната и канализационната услуга, включително администрирането и експлоатацията на свързаните с нея водоснабдителни и канализационни системи, на въз основа на договор за делегиране на управление.

 

Предвид гореизложеното – налице са различни модели на управление на територията на ЕС. Не е ясно кое налага един конкретен модел да бъде задължително и насилствено приложен с Проекта, като се изземат правомощията на общинските органи да решават как да се разпореждат с притежаваната от тях собственост. Кое налага именно моделът на „консолидация“ да бъде задължително налаган без да бъде направен анализ на други възможни модели на управление, които да имат положителен ефект върху сектора? Кои европейски модели са конкретно използвани като полезни практики по отношение окрупняването на операторите от авторите на законопроекта – не е описано в мотивите, а също и защо точно тези практики биха били приложими и работещи на територията на Република България? Наблюдавани ли са положителните ефекти в тези държави, в които се прилага моделът – след какъв период от време, какви са конкретните резултати? Всички тези въпроси остават без отговор – само бланково е посочено, че това е възприет модел на управление в ЕС, независимо от изключителната сериозност на предложените промени и ликвидирането на общински ВиК оператори с добри финансови показатели и доказан модел на управление.

 

1. 6.                  Горепосоченото затвърждава мнението ни, че промените, налагани със Законопроекта, не са добре обмислени и прецизирани в контекста на недовършената водна реформа в страната.

 

Тук е важно да се обърне особено внимание на основополагащия документ, поставил като основна цел за развитието на ВиК в страната „консолидацията“, а именно -  Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г. В подкрепа на поставената цел в Стратегията е посочено следното:

„В цяла Европа е налице тенденция към консолидация на водния сектор. Обикновено консолидацията е продиктувана от стремеж към икономии от мащаба. Отраслов еталон за оптимален размер на зона на обслужване е наличието на МИНИМУМ 250 000 клиенти на водоснабдителни и канализационни услуги.“

 

В случая в Законопроекта е отразена единствено целта за окрупняване, но не и до МИНИМУМА от 250 000 клиенти на ВиК услуги в съответната зона на обслужване, като само за улеснение е предвидено обособените територии да съвпадат с административните области в страната. Това е едно половинчато прилагане на модела, без да се съобрази необходимия минимум за постигане на посочените икономии от мащаба. Така например, видно от данните на НСИ, масово консолидираните области са с население в пъти по-малко от посочения минимум:

-          Област Видин е с население 78 814 жители;

-          Област Смолян - 99 318 жители;

-          Област Габрово - 103 404 жители;

-          Област Търговище - 108 117 жители и т.н.

Въпреки посоченото, тези области и обслужващите ги ВиК оператори ще се считат за отговарящи на изискванията за „консолидация“ и европейско финансиране, НЕЗАВИСИМО, че обслужваното от тях население е по-малко от предвидения в Стратегията минимум за оптимално прилагане на модела.

 

С оглед горното е видно недомисленото и автоматично прилагане на модел на управление, който няма да доведе до целените икономии на база мащаб, и категорично не може да бъде приет, доколкото една непрецизирана реформа ще доведе до абсолютен хаос, до закриване на работещи дружества и създаване на масово недоволство сред жителите на обслужваните от нас общини.

 

1. 7.                  Налице са множество неясноти и абсурди в Законопроекта. Така например не са включени разпоредби, свързани с отговорността от страна на ВиК операторите за поддръжка и обновяване на водоснабдителните и канализационните системи в обособената територия, но за сметка на това са включени разпоредби, свързани с осигуряване на работно облекло на комисарите в новия регулаторен орган на цените на ВиК услуги.

Сега общински ВиК дружества, независимо от трудностите, съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора, а Общините независимо, че години наред са лишени от европейско финансиране, ежегодно влагат средства за поддръжка и развитие на мрежите, което подобрява услугата и намалява загубите на вода.

Приемането на Закона ще постави общините в ситуация, при която да влагат допълнителни средства за отстраняване на текущи аварии и повреди поради липсата на финансова обезпеченост на операторите.

Не е ясно и как ще бъде осъществяван контрол върху дейността на консолидираните ВиК дружества, при липсата на достатъчен капацитет, а дори и човешки ресурс в Асоциациите по ВиК – това е абсолютно доказателство, че този контрол ще бъде изцяло формален.

 

1. 8.                  Няма яснота как се избира ВиК операторът, който ще предоставя услугите на територията на областта – защо това трябва да бъде операторът, обслужващ областния град, а не някой от общинските ВиК оператори, които са с доказано по-добро управление и финансови показатели? Липсва процедура в този смисъл, а автоматично се приема, че ВиК операторът, обслужващ областният град, следва да обслужва цялата административна област – премахнати са всякакви възможности за конкурентост и за демократично и законосъобразно определяне на оператор, обслужващ обособената територия. 

 

1. IV.             ОБЩЕСТВЕНО НАПРЕЖЕНИЕ И СОЦИАЛНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

 

Съществена последица от приемане на Законопроекта ще бъде драстичното и икономически необосновано повишаване на цените за ВиК услуги на жителите на всички обслужвани от нас Общини.

 

Недопустимо е в период на финансова криза, тежки инфлационни процеси и рецесия, потребителите ни да бъдат принудени да заплащат  цена на ВиК услугите с от 50 до 100 % (в зависимост от конкретния регион) по-висока от настоящата цена. Подобно увеличение би натоварило изключително несправедливо и непоносимо жителите на обслужваните от нас Общини.

Липсва каквато и да е икономическа и социална логика населени места с гравитачно водоснабдяване да покриват разходите и да заплащат същата цена на ВиК услуги като районите с помпено водоснабдяване.

Както бе посочено по-горе, липсва финансов анализ как подобно увеличение на цените в обслужваните от нас общини ще повлияе на домакинствата, с оглед средните заплати по райони и текущия размер на цените на ВиК услуги.

 

Драстичното повишение на цените не само е нелогично, икономически необосновано и несправедливо, но ще доведе до крайно недоволство сред населението, до неплащане на дължимите суми от потребителите, а също и до масови протести.

 

1. V.                ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПОДХОД

 

Категорично възразяваме срещу приемането на Законопроекта в предложения му вид, доколкото:

-          Налице са съществени процедурни нарушения, свързани с процеса по създаване и съгласуване на проекта със заинтересованите лица;

-          Законопроектът противоречи на Конституцията, като задължава общините да предадат притежаваните от тях ВиК системи и съоръжения на Асоциациите по ВиК;

-          Липсва финансов анализ относно прилагането на Законопроекта;

-          Липсва сравнителен анализ на развитието на ВиК операторите в консолидираните територии спрямо представляваните от нас общински ВиК оператори – не е ясно кое налага прекратяването на общинските дружества с добри финансови показатели и добро ниво на услугите;

-          Липсва сравнителноправен анализ на добри практики, свързани с прилагането на модела на „консолидиране“ на ВиК териториите и операторите – не е ясно кое налага прилагането именно на този модел на управление, който повече от 13 години е заложен като възможност в закона и категорично до момента не е дал положителни резултати;

-          Приемането на Законопроекта ще доведе до драстично увеличение на цените на ВиК услугите, което е абсолютно нелогично и недопустимо в периода на тежка финансова криза.

 

 

Предложение за подход:

 

Считаме, че при необходимост и с оглед изпълнение на условията на Националния план за устойчивост и възстановяване, може да бъде приет Закона за водоснабдяване и канализация, след провеждане на широко обществено обсъждане и като се изключи изричното уточнение в чл. 4 от Законопроекта, съгласно което обособените територии „съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната“, както и свързаните с това уточнение разпоредби в преходните и заключителните разпоредби на закона.

 

Премахването на посоченото уточнение няма да бъде в противоречие със заложеното в НПУВРБ, доколкото в същия е предвидено новият закон да „създава ПРЕДПОСТАВКИ за консолидация при предоставянето на вик услуги“.

 

По никакъв начин не е предвидено изискване какви да са тези предпоставки, а още по-малко е изрично посочено условие обособените територии да съвпадат с административните области в страната, поради което приемането на задължителната консолидация не е изискване на НПУВРБ.

 

Приемането на законопроекта с предложеното от нас отпадане на уточнението по чл.4 би било компромисно и от една страна няма да доведе до прекратяване на общинските ВиК оператори, от друга страна ще изпълнява заложените цели съгласно НПУВРБ, доколкото предпоставките за консолидация ще са създадени – всяка една Община ще може да реши дали и към коя Асоциация по ВиК да се присъедини.

Смятаме, че консолидирането, следва да бъде извършвано ЕДИНСТВЕНО на основание конкретна икономическа логика и желание на съответните общини, а не насилствено и по области. Считаме, че границите на обособените територии следва да се определят съобразно решенията на Общинските съвети, като трябва да е налице възможност същите да могат да се присъединяват към съседни Асоциации по ВиК, като се създава конкуренция между Асоциациите, което ще доведе до положителни резултати за сектора.

 

Считаме, че всичко гореизложено следва да бъде съобразено и Законопроектът да не бъде приеман във вида, публикуван за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации.

 

13.12.2022 г.

 

ПОДПИСИ:

 

1. 1.                   ЗА "В И К" ЕООД – гр. Петрич:

 

_________________________

/Ивайло Христов – Управител/

 

1. 2.                  ЗА "УВЕКС" ЕООД – гр. Сандански:

 

_________________________

/Димитър Димитров – Управител/

 

1. 3.                  ЗА "В И К-КРЕСНА" ЕООД:

 

_________________________

/Йордан Лазаров – Управител/

 

 

1. 4.                  "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ БЕРКОВИЦА" ЕООД:

 

_________________________

/Йордан Йорданов – Управител/

 

1. 5.                  "В и К - СТЕНЕТО" ЕООД – гр. Троян:

 

_________________________

/Тонимир Гецев – Управител/

 

1. 6.                  ЗА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - П" ЕООД:

 

_________________________

 

/Марин Вулев – Управител/

 

       7.         ЗА „ВиК Паничище“ ЕООД:

 

                 _________________________

 

/Петър Василев – Управител/

 

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

16.12.2022 г.

 

       „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански, уведомява своите потребители, че във връзка с извършване  на аварийни работи на 16.10.2022г. /петък/   до 13.00 ч., ще бъде спряно водоподаването в района на ул. „Пирин“, пл. Грамос, ул.“Соколова скала“, ул. „Одрин“, ул. „Свети Врач“, ул. „Цар Самуил“, ул. „Пелистер“, ул. „Шар планина“, част от ул. „Кирил и Методий“.

 

    

                                                 От ръководството на „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

16.12.2022 г.

 

       „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански, уведомява своите потребители, че във връзка с извършване на аварийни работи на 16.12.2022г. /петък/   до 13.00 ч., ще бъде спряно водоподаването в района жк. „Спартак“.

 

    

                                                 От ръководството на „УВЕКС“ ЕООД – гр. Сандански.